Коледно-Новогодишни традиции и обичаи на Балканите

Яж сладко, за да ти е сладка годината, казват турците, българите ядем боб, чушки, зеле, ошав, тиква, баница, поляти с ракия и вино.

Ритуалното посрещане на Коледа и нощта преди Коледа – Бъдни вечер и Новата година са древни традиции, които се спазват по целия свят. Обичаите са различни при различните народи и на Балканите, колкото и малки да са те по територия  има огромно разнообразие по отношение на традициите в Коледната и Новогодишната нощ. Все пак има и някои общи неща. Сред тях са новогодишната трапеза и веселбата, придружена от фойерверки, глъч и танци. Общо е и раздаването на подаръци и новогодишната пита или баница, в която се слага сребърна или златна монета, която символизира добра и богата година с успехи в начинанията за този, на когото се падне. Още една обща характеристика е на новогодишната трапеза да има сладкиши, пресни плодове и ядки.

                В Гърция има богати и изключително разнообразни обичаи в посрещането на Новата година. Известно е, че гърците са хора, които отдават сериозна почит на традициите. Всеки край в Гърция си има свои специфични ритуали, но общото е, че 1 януари е денят, в който се почита Свети Василий, който в старите гръцки традиции наподобява Дядо Коледа, защото през нощта минава и оставя подаръци в обувките на децата. Една от традициите, които се спазват във всеки гръцки дом, е приготовлението на обредния хляб Василопита, в който се скрива сребърна или златна монета. Според гръцките вярвания това е монетата на съдбата. Василопитата се разчупва от главата на семейството и той разпределя парчетата хляб между всички, седнали на масата.       
               Традицията да се меси Василопитата идва от легендата, според която, навръх Нова година Свети Василий помогнал на бедните хора да платят данъците си. Светецът омесил много пити и ги раздал, а когато хората ги разчупили, във всеки хляб имало някаква ценност.
               Друго традиционно ястие са т.нар. Курабиадес - меденки, които задължително се украсяват с маслинови клончета и плодове.
Гърците вярват, че 1 януари вещае как ще протече цялата година. Един от традиционните начини да проверят късмета си е, като играят на карти, залагайки пари.    
             Смята се, че който спечели в играта, ще има добра и благодатна година. Стара традиция в Гърция е на Нова година да се раздадат колкото се може повече дребни монети на децата.
               На 1 януари гърците, които са силно религиозни, задължително отиват на църква. В някои краища на страната се смята, че на връщане от служба пред входната врата трябва да се удари нар, защото това носи щастие.
                Като морска страна важни за гърците са традициите, свързани с морето. На някои острови се плетат венци, които децата отнасят до морето. Миналогодишните се хвърлят във водата, а новоизплетените само се потапят. След това се вземат камъчета от брега и се занасят в домовете. Смята се, че така морето ще пази къщата на стопанина.
              Гърците са известни с умението си да се веселят и затова нощта на Нова година е дълга и жизнерадостна. Смята се, че годината трябва да се посрещне, като се дочакат първите лъчи на идващата зора. Призори децата се събират и започват да обикалят по къщите, като пеят песни, пожелавайки "Честита Нова година!". В замяна поздравените трябва да дарят на децата парички.

                    Нова година в Турция се посреща като официален празник от 1 януари 1935 година, когато турците възприемат редица общи с християнския свят традиции, след като Ислямският календар е заменен от Грегорианския. В Турция Дядо Коледа се нарича Ноел Баба. В началото турците не украсяват коледни дръвчета, но в последните години и тази традиция започва да се възприема от все повече турски семейства.
                 В Турция семействата посрещат Нова година заедно на богата трапеза. Основното ястие се приготвя от агнешко месо. Сервира се също и пиде - традиционна турска питка. На масата често присъства и пилаф, приготвен от булгур. Разбира се, турците обръщат специално внимание на сладкишите, в които са традиционни майстори. "Яж сладко, за да ти е сладка годината", казват те. Освен баклавата и локума, на трапезата често се слага и кекс, приготвен с кестени.
                 Турците също като гърците вярват, че нарът носи голям късмет и затова на масата трябва да има нарове.
                 През празничната вечер се отварят външните врати и се поръсва със сол, за да бъде прогонен лошия късмет. Турците, както и много други народи, вярват, че в навечерието на Нова година шансът работи по-силно, отколкото през останалата част на годината, затова мнозина се запасяват с лотарийни билети, които трескаво проверяват.

Сърбите празнуват два пъти


 
                      Тъй като сръбската Православна църква все още приема летоброенето по Юлианския, а не по Грегорианския календар, сърбите имат възможност да празнуват Нова година по два пъти - на 31 декември срещу първи януари и на 13 срещу 14 януари.          
                   В сръбската традиция Коледа (или Божич) е сред най-големите празници в годината, който се отбелязва на 7 януари, когато у нас празнуваме Ивановден. Нощта преди Коледа сърбите наричат Бадня, на името на старото божество, изместено от християнството. Преданията разказват, че когато приели християнската вяра, сърбите хвърлили дървените идоли на Бадня в огъня. Оттогава на Бъдни вечер се горят клонки от дъб, като единият край се намазва с мед.
                    По отношение на празничния обреден хляб сръбската традиция не се различава от останалите. По време на месенето на тестото за традиционната чесница се поставя паричка от благороден метал, която е дар за Иисус Христос. Най-старшият в семейството разчупва питата и раздава парчета от нея на останалите членове на фамилията.  Сърбите приемат, че ако на Нова година вали сняг, това е добра поличба и годината ще бъде плодородна и успешна. Ако е суха и топла - това е лош знак.

                     Босненците обичат да се радват на посрещането на Нова година дълго, затова веселбите започват от вечерта на 31 декември и продължават чак до 2 януари, като през трите вечери празненството върви с еднаква сила. Празникът там също е свързан с богато отрупаната трапеза, като се набляга най-вече на месните ястия, но без свинско.
                Вместо питка в Босна се приготвя традиционна баница, която местните наричат бурек. Тя обаче също е с месо и се поднася като предястие. Друго традиционно предястие е телешката глава. Сред основните ястия често присъства т. нар. лонац. Той е подобен на кавармата. Приготвя се в гърне и в него трябва да има три вида месо и различни зеленчуци.

Ядки, боб, чушки, зеле, ошав, тиква, баница, мед, ракия и вино.

                        Според българската традиция Бъдни вечер и Коледа са най-семейните празници, когато всички членове на семейството се прибират от всички краища на света, за да са заедно у дома и около трапезата. За Бъдни вечер се приготвят посни ястия, които трябва да са нечетен брой. Сред гозбите трябва да присъстват ядки, боб, чушки, зеле, ошав, тиква, баница, мед, ракия и вино. Празничният хляб трябва да е кръгъл, приготвен от домакинята и символизира един вид жертвоприношение. В него за късмет се слага паричка. На трапезата за Бъдни вечер хлябът бива разчупван от най-възрастния мъж в дома, а на този на когото се падне паричката я поставя в чаша с червено вино, която символизира Христовата кръв.
                      Чиниите и останалата в тях храна от масата за Бъдни вечер не се прибират, а се оставят до сутринта, за да се хранят и душите на мъртвите. Преди да се седне на трапезата най-възрастият мъж в дома кади цялата къща, за да изгони злите духове.
                      Също толкова богато, но задължително с месни ястия се отрупва Коледната трапеза. В много домове за този ден се коли прасе, месят се погачи, пие се червено вино. В менюто за Коледната трапеза може да се включи пуйка, пълнена с кисело зеле или с кестени. Много предпочитана за Коледната трапеза особено по банския край е капамата.    
                    Традицията повелява в семейството и между приятели да се разменят подаръци, а според поверията всяко желание намислено в навечерието на Коледа се сбъдва.
                     Колкото по-богата е Новогодишната трапеза, толкова по-плодородна ще е Новата година, вярваме ние и пием новогодишната наздравица до дъно за здраве, благополучие, късмет и сполука.

Честито Рождество Христово и Щастлива Нова Година!